Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | В уречения ден, апартаментът на граф Улрик дьо Рувр беше подготвен, където същата вечер Улрик се срещна с трима от най-известните лекари в Париж. След това хукна да вземе Розет. Тя беше починала преди час. Улрик се върна в новия си дом, където завари своя стар приятел Тристан, който му се беше обадил и го чакаше с трима лекари. - Можете да се оттеглите, господа, каза им Улрик. Лицето, за което исках да се консултирам с вас, вече го няма. Тристан остана сам с граф Улрик, без да се опита да успокои болката му, но беше по братски съпричастен към нея. Той беше този, който организира тържественото погребение в чест на Розет, за голямо учудване на цялата болница. Той откупи вещите, които момичето беше донесло със себе си, и след смъртта ѝ щяха да станат собственост на администрацията. Сред тези вещи беше малката синя рокля, единствената, която остана на бедната покойница. Също с негова помощ, старата покъщнина на Урлик, останала от съжителството му с Розет, беше превозена и поставена в една стая на новия му апартамент. Това беше няколко дни след като Урлик, който бе решил да умре, замина за Англия. Такова беше миналото на този герой в момента на влизането му в салона на кафе Фой. Пристигането на Урлик предизвика голямо вълнение на събранието. Мъжете станаха и учтиво го поздравиха като хора от висшата класа. Що се отнася до жените, те нагло задържаха за пет минути граф дьо Рувр, който бе съвсем смутен от техните погледи, толкова любопитни и недискретни. - Хайде, скъпи мой мъртвецо, каза Тристан, като накара Урлик да седне на мястото до Фани, което му беше запазил, да вдигнем тост за Вашето завръщане в света на живите. Госпожо, добави Тристан сочейки Фани, без да мръдне под маската си, госпожата ще Ви даде доказателство. А Вие, прошепна той в ухото на младата жена, не забравяйте какво Ви посъветвах. Урлик взе голяма чаша пълна до горе и се провикна: - Пия… - Не забравяйте, че политическите тостове са забранени извика му Тристан. - Пия за Смъртта, каза Урлик приближавайки чашата до устните си, след като поздрави маскираната си съседка. - А аз, каза Фани, отпивайки на свой ред… пия за младостта, за любовта. И подобно на мълния, която разцепва облака, пламенна усмивка озари лицето ѝ под кадифената маска. |